Последна нощ, а утре ме очаква път. Поглеждам през прозореца дали навън вали. Не ме е страх от теб, не искам да остана тук. Това, което остава да направя пак, е да бягам. ПРИПЕВ: За кой ли път аз признавам пред теб, че не мога да бъда сам. Безброй години, години наред аз не мога да спра своя бяг. Защо повярвах на думи, в които не вярва и малко дете. Защо избягах, защо повярвах. Дали дъждът навън, или студът във мен е това, което спира моя бяг, оставам тук. Не знам дали страхът, че връщам се отново тук като странник без подслон, загубил своя дом, ме спира сега. ПРИПЕВ: /x2/